ЗУТ е съкращение от Закон за устройство на територията. Това е основният нормативен акт в Република България, който урежда обществените отношения, свързани с градоустройството, инвестиционното проектиране и строителството.
Основни сфери, които ЗУТ регулира:
Устройствено планиране: Законът определя правилата за разработване, съгласуване и одобряване на градоустройствените планове – Общи устройствени планове (ОУП) и Подробни устройствени планове (ПУП). Тези планове дефинират предназначението на всяка територия и парцел (напр. за жилищно строителство, за паркове, за промишленост).
Инвестиционно проектиране и разрешение за строеж: ЗУТ описва стриктно всички административни стъпки преди започване на реални строителни дейности – от издаването на виза за проектиране, през одобряването на архитектурните и инженерните проекти, до издаването на самото разрешение за строеж.
Строителен процес и въвеждане в експлоатация: Регламентира правата и задълженията на участниците в строителството (възложител, строител, проектант, надзорник) и финалните етапи по приемане на сградите, известни в практиката чрез съответните протоколи и удостоверения (Акт 15, Акт 16 / Удостоверение за въвеждане в експлоатация).
Контрол и незаконно строителство: Законът разписва правомощията на контролните органи (като Дирекцията за национален строителен контрол – ДНСК) и процедурите за спиране на незаконни строежи или тяхното премахване.
Роля в местното управление и администрация:
На местно ниво ЗУТ е фундаменталният работен инструмент на общинските администрации. По неговите разпоредби функционират специализираните звена като Направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ) в общините. Законът дефинира точно какви са правомощията на:
Главните архитекти: при одобряване на проекти и издаване на строителни разрешения.
Кметовете (включително на райони): при контрола на строителството от четвърта до шеста категория, премахването на незаконни обекти и администрирането на обществените обсъждания, засягащи промени в градската среда.